Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2017 21:18 - Боли ме заради всички участници в българския проект!
Автор: 8884 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4019 Коментари: 2 Гласове:
19

Последна промяна: 05.11.2017 10:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Добър вечер, драги слушатели, вие сте с "На живо от колко е скапан животът", а това е поредната петък вечер, в която всички сме изтощени, нервни, а аз на всичкото отгоре съм яхнала метлата! За да ви разкажа тазседмичната история, ще ви върна назад във времето, когато най-големият ми страх беше да не ми пишат забележка, че тичам по коридорите, а именно в четвърти клас. Онзи етап от живота ми беше рисуване - цветове, багри, светлосенки, щрихи, маски; мечтите ми - четки, темперни и маслени бои, туш, моливи. Не мисля, че ще ви учудя, като кажа, че съм участвала във всеки конкурс за рисунка, за който знаех. В един от тях условието беше да нарисувам онова, което най-много искаме и мечтаем да видим в България. Онова четвъртокласниче мечтаеше за много неща, но се спря на следното - парк с миниатюри на културни, исторически и природни забележителности, който да може да се посещава от учениците и чрез екскурзоводи да се обяснява местоположението и историческото, и културното значение на всеки обект.

Разбира се, тогава формулировката ми беше далеч по-елементарна - исках да има място, където да ми е интересно и от помощ за историята и географията, тогава наричани "човекът и обществото". Рисунката ми стигна на регионално ниво и макар че не победих в конкурса, много се гордеех с работата си, или по-скоро с идеята. Тогава обаче не знаех, че вече има проект за такъв парк, който да се изгради в България. Щях да го разбера четири години по-късно.

Още като "зайци" в софийската Втора английска "Т. Джеферсън" ни дадоха да разберем, че гимназията ни участва в много проекти и благотворителни инициативи. В първия месец след началото на учебната година получихме и доказателствата. По-големите ученици минаха през всички класове, за да ни поканят да се включим в проект - "България на длан", който преди толкова години беше мечтата, която бях изляла, пъстра, цветна и красива, на лист хартия. Веднага се включих, за да помогна, да съм част от нещото, което бях нарисувала и което исках да се случи. Днес тази мечта е мъртва. Сега дневниците, в които записвах като ученичка всичко, в което участвах и правех, и исках, са труповете на тази мечта, твърдите им корици - дъски на ковчега, страниците - кадифето, върху което лежи мъртвецът.

                  image

Бясна съм, защото днес научих какво се случва с проекта "България на длан", който, без да искам, бях нарисувала и от който впоследствие станах част като гимназистка. Оказва се, че той е откраднат от чуждестранни инвеститори, които са го представили като свой. Договорили се с община Велико Търново да построят парк с миниатюри, под името "България в миниатюри" и да стопанисват терен от 15 декара в продължение на 10 години. При представянето на проекта украинските инвеститори "заимствали" голяма част от идеята от страницата на българския проект. За изработването на макетите са назначени руски, украински и турски творци, вместо български, въпреки че за родния проект се знае по-отдавна!

В този фарс главните роли са изиграни от кмета на Велико Търново, който иска да прибира по левче от всеки посетител, от украинските инвеститори, българските министри, отговарящи за туризма и културата, които позволиха това да се случи, а може би дори са съдействали. Сърдечно нека благодарим и на г-жа Лична Изгода, която ни "забавлява" от десетилетия насам. Тя наистина е добра манипулаторка.
А аз вече дори не съм бясна. Мъчно ми е и ме боли за всички участници в българския проект, за всички организации, дарители и инвеститори. Сега ми е тъжно, защото това е поредното погребение на една невероятна и изпълнима идея, зад която стоят много добри и интелигентни българи. Ако имах машина на времето, щях да се върна назад и да се боря - чрез правосъдието и медиите, със силата на правото и на словото. Искам да намеря начин "България на длан" да я има такава, каквато ние, българите, си я замислихме.

Валерия Велчева,
ученичка в ІХ клас,
Втора английска езикова гимназия, София

Оригиналната публикация е тук:
paperscat.wordpress.com/2017/10/04/%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be-%d0%b5-%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%bd-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80/





Гласувай:
19
0



Предишен постинг

1. vaquero - Похвално е, когато млади хора имат ...
07.10.2017 14:40
Похвално е, когато млади хора имат остро социално чувство.
цитирай
2. aculata - Чело коте книжки: блог за книги, картини, снимки, музика и филми
22.10.2017 08:38
Вал, ти ли стоиш за блога "Чело коте книжки: блог за книги, картини, снимки, музика и филми"?

Страхотна си! И това си го изчела? Впечатли ме, Вал!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 8884
Категория: Лични дневници
Прочетен: 61651
Постинги: 28
Коментари: 34
Гласове: 922
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031